Ефективното функциониране при устойчиво развитие предполага оптимално използване на потенциала на системата. Това означава използване на материалнотрудовите, природните ресурси под влияние, на което на изхода на системата се получават такива резултати, които дават основание да счита дали е на лице устойчивост на системата. Устойчивото развитие изисква във всеки момент системата да е в състояние да може да гарантира оптимално използване на своите ресурси и това да доведе до оптимална ефективни резултати. Това развитие предполага равномерен темп, установен за по-продължителен период от време. Устойчивост не означава непременно възходяща тенденция, важно е системата да функционира максимално ефективно, в зависимост от състоянието на вътрешните и външните фактори, обуславяща нейните капацитетни възможности. УР е желано състояние от всеки мениджърски екип и за да се постигне е необходимо да се съобрази с някои задължителни принципи.1. Принципи на балансираност - характерно е обезателно наличие на равновесие между параметрите, характеризиращи отделните страни на динамичното състояние на системата. Ако няма баланс или равновесие между ресурси и потребление не би могло да се говори за устойчивост.
2. Принцип на съподчиненост - този принцип гарантира решаване на предварително поставени цели, които се подреждат по важност. В даден етап от устойчивото развитие една цел се явява като главна, а в другия момент се явява като второстепенна и не е необходимо координиране на действията между управленски етапи, поставящ и възлагащ целите и изпълнителният персонал, осъществяващ целите.
3. Принцип на авторегулиране - той е свързан с коригиране на параметрите на системата, отчитайки критериите и изискванията и предварително фиксирани параметри на резултатите на изхода.
4. Принцип на мобилност - той предполага взаимодействие между политическите, икономическите, международните и др.причини,които в някои случаи, оказват негативно и непредвидимо състояние върху устойчивостта.
5. Принцип на адаптивност/приспособимост/ - свързан с приспособяване на всяка система към политиката за УР във всяка страна в световен мащаб. Това се предопределя от параметрите на икономическото развитие в отделната страна.
6. Принцип на корелативност - параметрите на входящата и изходящата информация, формулиращи устойчивото развитие на системата са взаимнообвързани по между си. Между тези параметри съществува по-слаба или по-силна зависимост от гледна точка на поставените цели /главни и второстепенни/.
7. Принцип на ритмичност - свързан с ритмично осигуряване на системите с материални, човешки, финансови и др. ресурси и съответната организация за тяхното използване в дългосрочен план.
